Битката на Бремен за споделяне на автомобили (статия)
„Посланието е: Борете се, струва си!“, настоява Михаел Глоц-Рихтер, старши мениджър проекти за устойчива мобилност в община Бремен. А той със сигурност е наясно. Идеята за споделяне на автомобили е един от първите проекти върху бюрото му, когато започва да работи за града през 1990 г. и през 2020 г. най-накрая е приет закон за споделените автомобили за цяла Германия.
Споделянето на автомобили започва като гражданска инициатива на местни неправителствени организации, която градът следи с голям интерес. През 1995 г. Бремен се захваща да изпробва пилотната си програма за споделени автомобили, кръстена „Минус 100“ – схема, която комбинира споделените автомобили с градския транспорт, като целта е да се премахнат 100 превозни средства от улиците. „Още тогава виждахме, че проблемът се влошава – колите ставаха все по-големи и на места, където през 90-те години можеха да паркират десет, след това можеха да паркират едва шест“, казва Глоц-Рихтер.
През 2003 г. Бремен въвежда първите улични станции за споделени автомобили в Германия – ражда се „mobil.punkt“. „В германското законодателство нямаше основа за това, така че просто го направихме“, казва Глоц-Рихтер, „макар че не беше лесно“. Общината изчислява, че всяка кола в една от двете станции за споделяне може би заменя до пет лични автомобила. Но година по-късно интервюта с потребители показват удивителен резултат: всяка кола е заменила 9,5 лични автомобила. Десетте автомобила, които операторът предоставя за споделяне, са премахнали от улиците 100 коли.
Бремен предоставя тези данни на германския федерален парламент, настоявайки да се предприемат действия в тази насока по цяла Германия. През 2005 г. парламентът предава щафетата, но чак през 2017 г. Министерството на транспорта изготвя нужния закон. Още три години са нужни за изготвяне на допълнителни регулации, за да влезе законът в действие. „Търпението се възнаграждава“, казва Глоц-Рихтер. „Не губете идеята си, не губете целите си.“
Да убиеш свещената крава
Докато законът си проправя път на национално ниво, споделянето на автомобили в Бремен вече включва на пета предавка. Но има едно сериозно препятствие пред скоростта – както там, така и в Европа. „На притежаването на автомобил се гледа като на свещена крава – не може да се пипа“, си спомня Глоц-Рихтер. Градът трябва деликатно да промени тази парадигма чрез политики и комуникация.
Идеята е постепенно да се ограничават личните автомобили и да се увеличава достъпът до споделени такива, както и до други видове обществен транспорт. Например, Бремен променя регулациите за сградите така, че предприемачите сами да избират дали да предоставят паркоместа в своите нови сгради.
Някои предприемачи, ентусиазирани, че разходите им ще намалеят, веднага въвеждат идеята, докато други са по-скептични. С времето допускането, че притежаването на дом и паркомясто вървят ръка за ръка, започва да се руши. „Хората започнаха да разбират, че не е Божие право да паркират колите си пред своите домове“, казва Глоц-Рихтер.
Използвай, не притежавай
Също толкова важно, като намаляването на паркоместата и увеличаването на алтернативните варианти, е добрата комуникация. Бремен наистина се опитва да убеди жителите си в преимуществата на споделянето на автомобили често спрямо притежаването на такива. За целта подбира изненадваща група посланици: средностатистически мъж на име Удо, Джеймс Бонд и една млекодайна крава. Те се появяват във всяко кътче на града – от екраните в кината до вратите на публичните тоалетни.
От всички може би посланието на кравата е най-сбито – гледа скептично от плакат със зелено пасище и ви кара да преосмислите положението: „Купувате ли си крава, за да изпиете чаша мляко?“. Притежаването на автомобил е сериозно начинание от гледна точка на разходи и време. Плащате първо за него, а след това и за паркинги, данъци и застраховка. Трябва да го чистите и поддържате, да му сменяте гумите и повредените части, да излизате от работа, за да го карате на механик или на преглед. Наистина ли си струва всички разходи и усилия, ако просто трябва да отидете от едно място до друго, т.е. да си купите цяла крава, за да изпиете чаша мляко?
Междувременно посланието на Джеймс Бонд е следното: Можете да сте по-бързи и по-ефективни без личен автомобил. Със споделен велосипед можете да избегнете трафика и да карате по тесни улички; пеш можете да стигнете до крайната си цел, без да се налага да търсите паркинг; със споделен автомобил можете да използвате кола когато ви потрябва.
Най-твърдият защитник в Бремен на споделянето на коли е Удо – анимационен герой с типично германско име, чиято абревиатура случайно би могла да значи и: „Използвай, не притежавай“ (англ. UDO: Use it, Don’t Own it). „Основното послание е, че Удо предпочита спокойствието“, казва Глоц-Рихтер. „Предпочита всички преимущества на шофирането, но без недостатъците от притежаването на кола. Докато приятелите му губят цяла сутрин да се подготвят за зимата, като наливат антифриз и сменят гуми, Удо си почива. Когато Удо планира среща, избира измежду различни коли. „Защо има толкова много ли?“, пита Глоц-Рихтер. „Защото е избрал споделените автомобили.“ Също така, ако трябва да вземе голяма пратка, може да предпочете голям ван – светът е в краката му благодарение на споделените автомобили.
Изграждане на екосистема
Да се направлява промяната към споделяне на автомобили е сериозна задача и градът работи тясно с всички партньори, с които може. В Бремен споделянето на автомобили започва като „Stadt Auto“ („Градска кола“) – инициатива на неправителствени организации. Но успехът ѝ започва да увеличава финансовия риск и организацията се регистрира като частна фирма. След това няколко компании за споделени автомобили в Германия се сливат в „Камбио“, за да улеснят още повече движението из градовете, а и за да увеличат покупателната си сила. Днес „Камбио“ е една от най-големите компании за споделени автомобили в Европа.
Публичните транспортни фирми също участват в схемите за споделяне на автомобили. „За тях има голям смисъл“, обяснява Глоц-Рихтер, „защото колкото повече хора махнат личния си автомобил, толкова по-голяма е вероятността да използват и някой от вариантите за обществен транспорт.“ В една от първите схеми телефонната централа на местна таксиметрова фирма приема обажданията на търсещите споделени автомобили, а през 1998 г. Бремен пуска и първия официален общ билет за всички видове публичен транспорт, включително и споделените автомобили.
Градът работи с фирми и за да им покаже как споделените автомобили оптимизират автопарковете. Глоц-Рихтер обяснява: „Казваме им, вместо да имат 30 коли, да държат 20, а в пика на търсене да прилагат споделено използване. Много фирми държат прекалено много коли, а така ще намалят разходите си.“
Социален статут
Споделянето на автомобили не просто е от полза за околната среда и фирмите, а е и практика със силно социално измерение. Намалените разходи при строежа на нови сгради, когато вече няма изисквания за паркоместа, особено в градския център, прави домовете по-достъпни.
За хората с по-ниски доходи, които трудно могат да си позволят кола, споделянето на автомобили в комбинация с обществен транспорт може да осигури практичен и достъпен начин за пътувания до провинцията, пътувания за големи покупки или другите моменти, в които автомобилът е полезен. „У дома с нас живее афганистански бежанец и използва споделените автомобили“, казва Глоц-Рихтер.
Комуникацията има и социален аспект. Като се подкопае идеята за колата като за символ на статут, може да бъде премахнат един елемент на общественото неравенство, който съпровожда икономическото такова.
Пътуване до Китай
Успехите на Бремен в споделянето на автомобили вдъхновяват промени не само в Германия и ЕС, но и по света. През 2010 г. ООН избира споделянето на автомобили в Бремен да бъде представено на световното изложение в Шанхай. Глоц-Рихтер си припомня: „Половин година имахме павилион в Шанхай. Страхотно, а? През цялата си професионална кариера не съм си представял подобно нещо.“ Освен че е страхотно, павилионът вдъхновява модели за споделяне на автомобили в Шанхай и Сингапур. Глоц-Рихтер е поканен и на двете места, където представя анализ, в който показва как Шанхай може да намали автомобилите по улиците си с 200 хиляди чрез програма за споделяне.
Участието на световното изложение и сътрудничеството носи полза за споделените автомобили и у дома. „Помогна и на нас, защото медиите в Германия заговориха за него и днес има много по-голямо осъзнаване и политическа подкрепа“, казва Глоц-Рихтер. Работата, която Бремен вдъхновява в Китай, показва, че идеята за споделени автомобили може да функционира и в голям мащаб. „Това те зарежда“, споделя Глоц-Рихтер. „Кара те да мислиш какви биха могли да бъдат следващите ти цели.“
Не губи визията си
Опитът дава увереност на Бремен да бъде амбициозен и когато градът проектира плана си за споделяне на автомобили, не спъва тази амбиция. Градът си поставя за цел да очетвори потребителите си от 5000 през 2009 г. на 20 хиляди през 2020 г. „Казваха ни, че сме луди“, си спомня Глоц-Рихтер. „Но въпреки че Ковид малко ни забави, достигнахме 20 хиляди потребители през 2021 г.“
Днес споделянето на автомобили се възприема от все повече хора в Бремен и Европа, като много европейски градове се учат от подхода му. Европейският Конвент на кметовете, който организацията Eurocities поддържа като секретариат, публикува примерен казус с подробния технически подход на Бремен, за да напътства и вдъхновява други градове. Можете да го прочетете тук: https://eu-mayors.ec.europa.eu/sites/default/files/2022-10/2022_CoMo_CaseStudy-Bremen_EN.pdf
Глоц-Рихтер е доволен от промяната, която вижда. „Преди хората се интересуваха, но повечето бяха скептични. Днес познавам мнозина, които казват, че никога вече няма да си купят кола.“ Той оприличава движението за непритежаване на автомобил с нарастващата популярност на карането на велосипед. „Велосипедистите бяха аутсайдери преди 30 години, но днес ги смятат за модерни.“
С одобрението нараства и нуждата от захвърляне на личния автомобил. „Няма значение кой европейски град гледате“, казва Глоц-Рихтер. „Всички имат един и същ проблем – прекалено много коли на ограничено улично пространство.“ А уличното пространство е много важно за прилагане на устойчиви начини за транспорт, като автобусни ленти и паркинги за велосипеди, както и за озеленяване и адаптиране към климата. Това означава, че автомобилите ще трябва да отстъпят част от пространството, което заемат в последните сто години.
Въпреки че Глоц-Рихтер признава, че има още много какво да се постигне в града му, има и много причини да се радва на успеха на Бремен. Разказвайки приказката за 30-те години, които са трябвали на града да стигне до днешното си положение със споделените автомобили, би искал да извади следната поука от нея: „Не губете вашата идея, вашата визия за бъдещето, дори да ви трябват 30 години да я осъществите.“